IT предприемач: България не насърчава иновациите, а ресторантьорс...
Емилия Милчева,:
Какво може да прави един служащ в склад, когато остане без работа поради изкуствения разсъдък (ИИ)? Или продавач в магазин, касиер, банков чиновник, водач на тир, преместен от безпилотни камиони, редактор, текстописец, служител, разнасящ папки, адвокати? Ще излязат на митинг пред Народното събрание – тъй като политиците не са застрашени от революцията на ИИ, само че бездействието им рано или късно ще бъде осъдено от гражданското неодобрение.
„ Няма да изчезнат специалности, ще изчезне избран клас хора – посредствените. И това ще е доста тъжно, тъй като те даже няма да схванат за какво не се осъществят, “ разяснява за Дойче Веле ръководителят на УС на БРАИТ (Българска работодателска организация за новаторски технологии) Доброслав Димитров.
Шанс ще имат единствено най-хубавите
„ Компаниите ще избират да работят с най-хубавите и ще изхвърлят неефективните. Изкуственият разсъдък ще революционизира всеки аспект от стопанската система, изключително специалностите, свързани с когнитивна активност – а две трети от стопанската система на България е в услугите “, споделя той. В този бранш множеството от заетите обаче са дами, което значи, че те биха се оказали по-големия дял от бъдещите безработни.
Доброслав Димитров акцентира незабавната потребност от подготовка, защото съществената смяна настава в небосвод от 4-5 години. „ Всеки би трябвало да поеме отговорност за личния си живот. В интернет има безчет благоприятни условия за спомагателна подготовка, а чат-ботовете – най-хубавите ни другари, могат да бъдат идеалният наставник. “ Според него бъдещата роля на индивида ще е мениджърска, а не изпълнителска – тийм водач на екип от сътрудници (модели и логаритми с изкуствен интелект, които могат сами да вземат решения и да извършват комплицирани задания, б.а.). Ако трансформацията не стартира в този момент, България е застрашена от структурна безработица и още повече ще се разтвори ножицата сред хората с високи и ниски приходи, счита ΙΤ-предприемачът.
Мила родна картинка
До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, оповестяват от Министерството на труда и обществената политика (МТСП) в отговор на питане на Дойче Веле. До края на 2026 година обаче ще бъдат създадени дълготрайни прогнози за развиването на трудовия пазар до 2035 година, които регистрират цифровата промяна на стопанската система - по план, финансиран от европейски стратегии, прецизират от МТСП.
„ Дори не сме докоснали повърхността на това по какъв начин ИИ ще трансформира трудовия пазар, “ разяснява за Дойче Веле предприемачът и ръководител на УС на AIBEST (Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии) Илия Кръстев. Според него всеобщото въвеждане на ИИ ще се форсира, когато темпът на развиване се стабилизира, само че за България не е огромен оптимист.
„ Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма законодателство за поощряване на развойна активност и сме с най-ниски резултати по математика. С Института за пазарна стопанска система (ИПИ) правихме изследване и се оказа, че междинният 15-годишен възпитаник в България е функционално необразован по математика. В дребна стопанска система като българската, страната не взе участие в нововъведенията – само че за сметка на това предизвиква ресторантьорството, което явно е предпочитаният бранш. “
Данните, които Кръстев акцентира, са съкрушителни – за първи път над 25% от работещите са на възраст над 55 години, а в околните години България ще загуби 800 000 души в стопански дейна възраст. Още по-притеснително е, че единствено 3% от приключилите не престават да се образоват и квалифицират, до момента в който приблизително за Европейски Съюз е 12%.
“Каква е изгодата, че имаме най-вече университети на глава от популацията в Европейски Съюз?! Не се запълват огромна част от специалностите, конкуренцията понижава и те се трансформират в машина за пари. Даваш обществени средства и изплюваш едни деца, които нямат концепция какво да вършат с живота си! ”, споделя Илия Кръстев. И той, и Доброслав Димитров са безапелационни, че промяна на образованието е извънредно нужна.
Нужни са нови стратегии за учене по нов метод
Според Кръстев, с цел да се случи такава промяна, за която няма време да е еволюционна, е нужно политическо единодушие - а такова мъчно ще се откри в сегашния парламент. “Необходими са нови стратегии за учене по нов метод, които да включват финансова просвета, софтуерни умения и други, а няма готови учители ”. За съществено преосмислено обучение, което да учи децата да мислят сериозно и изобретателно, е и Димитров, който се застъпва и за мрежа от софтуерни учебни заведения, като за основа се употребяват математическите гимназии.
Няма време. Докато българското обучение още се бори с аналоговите модели, а политици дебнат да не се промъкне “джендъризъм ” и да остане “Аз съм българче ”, бъдещето към този момент е тук. Световният стопански конгрес (WEF) разгласява отчета си „ Бъдещето на работните места 2025 “, съгласно който 40% от фирмите възнамеряват съкращения на личния състав поради автоматизацията с ИИ. Добрата вест е, че изкуственият разсъдък може да сътвори 170 милиона нови работни места в международен мащаб, премахвайки 92 милиона, което въпреки всичко е растеж от 78 милиона работни места до 2030 година. Две трети от работодателите считат да наемат чиновници със характерни умения в региона на ИИ.
А в България? За първи път през 2025 година Агенцията по заетостта, която годишно изследва потребностите на работодателите от работна мощ, ще включи в анкетните карти въпрос за въздействието на цифровата промяна върху потребностите им от фрагменти. В отговора си до Дойче Веле от МТСП споделят още, че до 5 март бизнесмените могат да аплайват за образования на чиновниците си по процедура „ Нови умения “, която включва и “специфични цифрови умения, свързани с изкуствения разсъдък ”. Безвъзмездното финансиране е по Европейската стратегия за развиване на човешките запаси - от 20 000 до най-много 5 867 400 лв. на план (общият бюджет е 74 милиона лева).
Фабрики за ИИ до АЕЦ
Когато ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи в Париж за 200 милиарда евро разполагаем за развиването на изкуствения разсъдък, министър председателят Росен Желязков съобщи, че България би трябвало да се възползва оптимално. Във френската столица, където се състоя срещата на върха по въпросите на ИИ, дружно с Желязков бе и проф. Мартин Вечев, шеф на Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), който заяви за план по отношение на самодейността на Европейска комисия за „ ИИ заводи “. Целта е да бъде увеличена изчислителната мощ, която е разполагаем за развиване на ИИ в Европа.
България е извънредно уместно място, разяснява Доброслав Димитров концепцията за стратегическа инфраструктура в изчислителната сфера, “съотносима с построяването на 7 и 8 блок в АЕЦ “Козлодуй ” ”. Ядрената енергетика може да зареди такива заводи, дай боже, да притеглим някой от огромните софтуерни колоси, споделя той.
Вече приказваме за конкуренция на страни с компании, отбелязва Илия Кръстев и дава образец с Amazon, която ще влага в произвеждане на нуклеарна сила, с цел да зарежда своите центрове за данни и по този начин да уголемява услугите си, основани на изкуствен интелект.
Къде е страната
Двамата IT-предприемачи са загрижени от неналичието на диалог каква стопанска система желае да развива България и какви старания да предприеме, с цел да притегли и задържи висококвалифицирани експерти. “България е първа в Европейски Съюз по дял на сивата стопанска система - какво промотира страната посредством своята данъчно-осигурителна политика, като натоварва младите експерти, които основават новата стопанска система! ”, декларира Димитров.
Илия Кръстев отбелязва неналичието на държавна политика за задържане на квалифицирани хора. “Всички страни извънредно нападателно се пробват да привлекат топ специалисти, а в България подвигаме данъчно-осигурителната тежест. Ако страната не е в положение да задържи експерти от високия клас, ще останат нискоквалифицирани хора и обучение, което бълва такива. Как тогава сътворяваме високотехнологична и конкурентна стопанска система! ” Но Кръстев показва и различен проблем, обвързван със отбраната на интелектуалната благосъстоятелност - “затова при стартъпите да вземем за пример огромен % от тяхната интелектуална благосъстоятелност не е в България, а другаде, където е предпазена ”.
За да има логичен диалог за бъдещето сред бизнесмените от “новата стопанска система ” и страната, те би трябвало да бъдат позволени да вземат участие. Димитров и Кръстев акцентират отхвърли на държавното управление да признае ΙΤ-сектора в лицето на БРАИТ за представителна организация на работодателите на национално ниво. Така те не могат да вземат участие в разискването на бюджета, данъчните политики и други основни въпроси дружно с изпълнителната власт, други работодатели, огромните синдикати - и БРАИТ ще заведе дело за отхвърли.
Липсва стратегически прочит
Стратегически прочит на радикалната промяна, която прави изкуственият разсъдък, липсва. Българските политици мислят и вземат решение в късите хоризонти до последващи избори и нехаят за Петата индустриална гражданска война. А до момента в който разискват какъв брой милиарда да разпределят за санирането на старите блокове, ИИ към този момент проектира бъдещето.
Какво може да прави един служащ в склад, когато остане без работа поради изкуствения разсъдък (ИИ)? Или продавач в магазин, касиер, банков чиновник, водач на тир, преместен от безпилотни камиони, редактор, текстописец, служител, разнасящ папки, адвокати? Ще излязат на митинг пред Народното събрание – тъй като политиците не са застрашени от революцията на ИИ, само че бездействието им рано или късно ще бъде осъдено от гражданското неодобрение.
„ Няма да изчезнат специалности, ще изчезне избран клас хора – посредствените. И това ще е доста тъжно, тъй като те даже няма да схванат за какво не се осъществят, “ разяснява за Дойче Веле ръководителят на УС на БРАИТ (Българска работодателска организация за новаторски технологии) Доброслав Димитров.
Шанс ще имат единствено най-хубавите
„ Компаниите ще избират да работят с най-хубавите и ще изхвърлят неефективните. Изкуственият разсъдък ще революционизира всеки аспект от стопанската система, изключително специалностите, свързани с когнитивна активност – а две трети от стопанската система на България е в услугите “, споделя той. В този бранш множеството от заетите обаче са дами, което значи, че те биха се оказали по-големия дял от бъдещите безработни.
Доброслав Димитров акцентира незабавната потребност от подготовка, защото съществената смяна настава в небосвод от 4-5 години. „ Всеки би трябвало да поеме отговорност за личния си живот. В интернет има безчет благоприятни условия за спомагателна подготовка, а чат-ботовете – най-хубавите ни другари, могат да бъдат идеалният наставник. “ Според него бъдещата роля на индивида ще е мениджърска, а не изпълнителска – тийм водач на екип от сътрудници (модели и логаритми с изкуствен интелект, които могат сами да вземат решения и да извършват комплицирани задания, б.а.). Ако трансформацията не стартира в този момент, България е застрашена от структурна безработица и още повече ще се разтвори ножицата сред хората с високи и ниски приходи, счита ΙΤ-предприемачът.
Мила родна картинка
До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, оповестяват от Министерството на труда и обществената политика (МТСП) в отговор на питане на Дойче Веле. До края на 2026 година обаче ще бъдат създадени дълготрайни прогнози за развиването на трудовия пазар до 2035 година, които регистрират цифровата промяна на стопанската система - по план, финансиран от европейски стратегии, прецизират от МТСП.
„ Дори не сме докоснали повърхността на това по какъв начин ИИ ще трансформира трудовия пазар, “ разяснява за Дойче Веле предприемачът и ръководител на УС на AIBEST (Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии) Илия Кръстев. Според него всеобщото въвеждане на ИИ ще се форсира, когато темпът на развиване се стабилизира, само че за България не е огромен оптимист.
„ Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма законодателство за поощряване на развойна активност и сме с най-ниски резултати по математика. С Института за пазарна стопанска система (ИПИ) правихме изследване и се оказа, че междинният 15-годишен възпитаник в България е функционално необразован по математика. В дребна стопанска система като българската, страната не взе участие в нововъведенията – само че за сметка на това предизвиква ресторантьорството, което явно е предпочитаният бранш. “
Данните, които Кръстев акцентира, са съкрушителни – за първи път над 25% от работещите са на възраст над 55 години, а в околните години България ще загуби 800 000 души в стопански дейна възраст. Още по-притеснително е, че единствено 3% от приключилите не престават да се образоват и квалифицират, до момента в който приблизително за Европейски Съюз е 12%.
“Каква е изгодата, че имаме най-вече университети на глава от популацията в Европейски Съюз?! Не се запълват огромна част от специалностите, конкуренцията понижава и те се трансформират в машина за пари. Даваш обществени средства и изплюваш едни деца, които нямат концепция какво да вършат с живота си! ”, споделя Илия Кръстев. И той, и Доброслав Димитров са безапелационни, че промяна на образованието е извънредно нужна.
Нужни са нови стратегии за учене по нов метод
Според Кръстев, с цел да се случи такава промяна, за която няма време да е еволюционна, е нужно политическо единодушие - а такова мъчно ще се откри в сегашния парламент. “Необходими са нови стратегии за учене по нов метод, които да включват финансова просвета, софтуерни умения и други, а няма готови учители ”. За съществено преосмислено обучение, което да учи децата да мислят сериозно и изобретателно, е и Димитров, който се застъпва и за мрежа от софтуерни учебни заведения, като за основа се употребяват математическите гимназии.
Няма време. Докато българското обучение още се бори с аналоговите модели, а политици дебнат да не се промъкне “джендъризъм ” и да остане “Аз съм българче ”, бъдещето към този момент е тук. Световният стопански конгрес (WEF) разгласява отчета си „ Бъдещето на работните места 2025 “, съгласно който 40% от фирмите възнамеряват съкращения на личния състав поради автоматизацията с ИИ. Добрата вест е, че изкуственият разсъдък може да сътвори 170 милиона нови работни места в международен мащаб, премахвайки 92 милиона, което въпреки всичко е растеж от 78 милиона работни места до 2030 година. Две трети от работодателите считат да наемат чиновници със характерни умения в региона на ИИ.
А в България? За първи път през 2025 година Агенцията по заетостта, която годишно изследва потребностите на работодателите от работна мощ, ще включи в анкетните карти въпрос за въздействието на цифровата промяна върху потребностите им от фрагменти. В отговора си до Дойче Веле от МТСП споделят още, че до 5 март бизнесмените могат да аплайват за образования на чиновниците си по процедура „ Нови умения “, която включва и “специфични цифрови умения, свързани с изкуствения разсъдък ”. Безвъзмездното финансиране е по Европейската стратегия за развиване на човешките запаси - от 20 000 до най-много 5 867 400 лв. на план (общият бюджет е 74 милиона лева).
Фабрики за ИИ до АЕЦ
Когато ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи в Париж за 200 милиарда евро разполагаем за развиването на изкуствения разсъдък, министър председателят Росен Желязков съобщи, че България би трябвало да се възползва оптимално. Във френската столица, където се състоя срещата на върха по въпросите на ИИ, дружно с Желязков бе и проф. Мартин Вечев, шеф на Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), който заяви за план по отношение на самодейността на Европейска комисия за „ ИИ заводи “. Целта е да бъде увеличена изчислителната мощ, която е разполагаем за развиване на ИИ в Европа.
България е извънредно уместно място, разяснява Доброслав Димитров концепцията за стратегическа инфраструктура в изчислителната сфера, “съотносима с построяването на 7 и 8 блок в АЕЦ “Козлодуй ” ”. Ядрената енергетика може да зареди такива заводи, дай боже, да притеглим някой от огромните софтуерни колоси, споделя той.
Вече приказваме за конкуренция на страни с компании, отбелязва Илия Кръстев и дава образец с Amazon, която ще влага в произвеждане на нуклеарна сила, с цел да зарежда своите центрове за данни и по този начин да уголемява услугите си, основани на изкуствен интелект.
Къде е страната
Двамата IT-предприемачи са загрижени от неналичието на диалог каква стопанска система желае да развива България и какви старания да предприеме, с цел да притегли и задържи висококвалифицирани експерти. “България е първа в Европейски Съюз по дял на сивата стопанска система - какво промотира страната посредством своята данъчно-осигурителна политика, като натоварва младите експерти, които основават новата стопанска система! ”, декларира Димитров.
Илия Кръстев отбелязва неналичието на държавна политика за задържане на квалифицирани хора. “Всички страни извънредно нападателно се пробват да привлекат топ специалисти, а в България подвигаме данъчно-осигурителната тежест. Ако страната не е в положение да задържи експерти от високия клас, ще останат нискоквалифицирани хора и обучение, което бълва такива. Как тогава сътворяваме високотехнологична и конкурентна стопанска система! ” Но Кръстев показва и различен проблем, обвързван със отбраната на интелектуалната благосъстоятелност - “затова при стартъпите да вземем за пример огромен % от тяхната интелектуална благосъстоятелност не е в България, а другаде, където е предпазена ”.
За да има логичен диалог за бъдещето сред бизнесмените от “новата стопанска система ” и страната, те би трябвало да бъдат позволени да вземат участие. Димитров и Кръстев акцентират отхвърли на държавното управление да признае ΙΤ-сектора в лицето на БРАИТ за представителна организация на работодателите на национално ниво. Така те не могат да вземат участие в разискването на бюджета, данъчните политики и други основни въпроси дружно с изпълнителната власт, други работодатели, огромните синдикати - и БРАИТ ще заведе дело за отхвърли.
Липсва стратегически прочит
Стратегически прочит на радикалната промяна, която прави изкуственият разсъдък, липсва. Българските политици мислят и вземат решение в късите хоризонти до последващи избори и нехаят за Петата индустриална гражданска война. А до момента в който разискват какъв брой милиарда да разпределят за санирането на старите блокове, ИИ към този момент проектира бъдещето.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ